Read the Bible

1 (По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми.2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши,5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си,6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада,7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.16 И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.},19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще ги избави.23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.25 Всеки ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}; Прати им храна до насита.26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.32 При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.

40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -50 Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,52 А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,57 Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.58 Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете;71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.