Read the Bible

1 А когато се мина съботата, Мария Магдалина, Мария Якововата майка, и Саломия купиха аромати за да дойдат и го помажат.2 И в първия ден на седмицата дохождат на гроба много рано, когато изгря слънцето.3 И думаха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата? - защото беше твърде голям, {последните четири думи са преместени от края на 4-ия стих.}4 А като повдигнаха очи, видяха, че камъкът бе отвален.5 И като влязоха в гроба, видяха, че един юноша седеше отдясно, облечен в бяла одежда; и много се зачудиха.6 А той им казва: Недейте се учудва; вие търсите Исуса Назарянина, разпнатия. Той възкръсна; няма Го тука; ето мястото гдето Го положиха.7 Но идете, кажете на учениците Му и на Петра, че отива преди вас в Галилея; там ще Го видите, както ви каза.8 И те излязоха и побягнаха от гроба, понеже трепет и ужас бяха ги обзели; и никому не казаха нищо, защото се бояха.

9 И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем беса.10 Тя отиде и извести на тия, които бяха Го придружавали, и които Го жалееха и плачеха.11 Но те, като чуха, че бил жив, и че тя Го видяла, не повярваха.12 Подир това се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха, отивайки в село.13 И те отидоха и известиха на другите; но нито на тях повярваха.

14 После се яви на самите единадесет ученика, когато бяха на трапезата, и смъмра ги за неверието и жестокосърдечието им, дето не повярваха на тия, които Го бяха видели възкръснал.15 И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.16 Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.17 И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.

19 И тъй, след като им говори, Господ Исус се възнесе на небето, и седна отдясно на Бога.20 А те излязоха и проповядваха на всякъде, като им съдействуваше Господ, и потвърждаваше словото със знаменията, които го придружаваха. Амин.