Read the Bible

1 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.3 И той им изговори тая притча, като каза:4 Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.6 И като си дойде у дома свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.8 Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.10 Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина.12 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.14 И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.15 И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.17 А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.20 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син.22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;23 докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;24 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.26 И повика един от слугите и попита, що е това.27 А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.31 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.